Интернет и безопасност в мрежата: България (2026)
Регулаторната рамка на България в областта на онлайн съдържанието и безопасността се основава на директно приложимия Закон за цифровите услуги на ЕС, като националните правила за прилагането му вече са в сила. Измененията в Закона за електронните комуникации, приети на 6 ноември 2025 г. (в сила от 25 ноември 2025 г.), определят Комисията за регулиране на комуникациите (КРК) за координатор по цифровите услуги и компетентен орган, наред със Съвета за електронните медии (платформи за споделяне на видео) и Комисията за защита на личните данни. В България няма отделен национален закон за проверка на възрастта по отношение на онлайн съдържанието; отговорността на платформите и задълженията за модерация на съдържанието произтичат от хармонизираната рамка на ЕС по Закона за цифровите услуги.
Основна рамка
Законът на ЕС за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065), приложен на национално равнище чрез изменения в Закона за електронните комуникации, с които Комисията за регулиране на комуникациите (CRC) се определя за координатор по цифровите услуги; както и Общият регламент за защита на данните (GDPR) на ЕС и рамката за аудиовизуалните медийни услуги (Съвет за електронните медии)
Основни моменти
Действащ DSA + национално прилагане
DSA се прилага пряко на територията на цяла България като регламент на ЕС; на 6 ноември 2025 г. Народното събрание прие изменения в Закона за електронните комуникации, които влязоха в сила на 25 ноември 2025 г., с което се допълни националната нормативна уредба и се приключи процедурата за нарушение на правото на ЕС, започната през 2024 г.
Координатор по цифрови услуги
Комисията за регулиране на комуникациите (CRC) е определеният координатор за цифровите услуги, разполагащ с правомощия за надзор и правоприлагане, включително сертифициране на органи за извънсъдебно уреждане на спорове и предоставяне на статут на „достоверен сигнализатор“ и „проверен изследовател“.
Няколко компетентни органи
Надзорът е разделен: Комисията за защита на правата на детето (CRC) отговаря за посредническите услуги (както и за дизайна на онлайн интерфейсите и прозрачността на системите за препоръки във всички услуги), Съветът за електронни медии отговаря за платформите за споделяне на видеоматериали, а Комисията за защита на личните данни отговаря за конкретни области, свързани с неприкосновеността на личния живот.
Отговорност на платформите съгласно Закона за цифрови услуги (DSA)
Отговорността на посредниците/хостинг доставчиците, процедурата „уведомление и действие“, премахването на незаконно съдържание, прозрачността и задълженията за намаляване на риска се уреждат от хармонизираните правила на ЕС по Закона за цифровите услуги (DSA), а не от отделен български закон; Европейската комисия прилага мерки пряко спрямо много големите онлайн платформи.
Проверка на възрастта, липса на национално законодателство
В България няма национален закон, технически стандарт или политика, които да изискват проверка на възрастта с цел ограничаване на достъпа на непълнолетни до онлайн съдържание за възрастни или вредно съдържание, както и няма план за въвеждане на „цифров портфейл за самоличност“ на ЕС за непълнолетни; мерките за онлайн безопасност на децата се основават на насоките за защита на непълнолетните съгласно Закона за цифровите услуги (юли 2025 г.) и на национална програма за превенция на насилието над деца.
Контекстът на свободата на печата и в интернет
Интернет е отворен и без ограничения (България е класифицирана като „свободна“); притесненията са свързани по-скоро с контрола върху медиите, непрозрачната собственост върху онлайн медиите и SLAPP-исковете, отколкото с държавна цензура в интернет, а транспонирането на EMFA е в застой.
Тази страница е превод, изготвен за удобство; английската версия е официалната и не представлява правна консултация.