Цифрови плащания и финтех: България (2026)
България прилага ясен и специфичен режим на лицензиране за цифровите плащания и финтех сектора: БНБ издава лицензии и осъществява надзор върху платежните институции (ПИ), институциите за електронни пари (ИЕП) и операторите на платежни системи съгласно Закона за платежните системи и платежните услуги (ЗПСПУ), който транспонира Директива PSD2. Лицензите са валидни в цялото ЕИП, API-та за отворено банкиране са в експлоатация, а система за незабавни плащания, съобразена със стандартите на SEPA (BLINK/BISERA6), работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. България прие еврото на 1 януари 2026 г., като интегрира своята платежна инфраструктура с Евросистемата (TARGET/TIPS).
Основна рамка
Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС, в сила от 2018 г., транспониращ Директивата PSD2 на ЕС), допълнен от Наредба № 16 на БНБ за лицензирането на платежни институции и институции за електронни пари; надзорът се осъществява от Българската национална банка (БНБ). Като базова рамка се прилагат регламентите на ЕС (MiCA, GDPR) и CCD2.
Основни моменти
Регулатор и първично право
Българската народна банка издава лицензи и осъществява надзор върху платежните институции, институциите за електронни пари и операторите на платежни системи съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), с който се транспонира PSD2; вторичните разпоредби са определени в Наредба № 16 на БНБ.
Нива на лицензиране и капитал
За платежните институции (ПИ) и електронните парични институции (ЕМИ) са предвидени различни изисквания за минимален капитал (например ~700 000 BGN за ЕМИ; нива от 40 000/100 000/125 000 лева за платежните институции в зависимост от услугите), като БНБ взема решение в срок от три месеца след подаване на пълна заявка.
Публичен регистър и „паспортиране“ в ЕС
Лицензираните PI и EMI са вписани в официалния публичен регистър на БНБ и могат да предоставят услугите си на територията на целия ЕИП; сред действащите лицензианти са „БОРИКА“ АД (PI) и „Еконт Финансови Услуги“ (EMI).
Отворено банкиране (API-та по PSD2)
Задълженията по PSD2, свързани с достъпа до сметки и отвореното банкиране, са напълно интегрирани в българската надзорна и бизнес практика, като на третите страни-доставчици (TPP) и финтех компаниите е на разположение инфраструктура за тестване на API (например портал за тестване за разработчици).
Системи за незабавни плащания
Вътрешната схема за незабавни плащания BLINK, съобразена със стандартите на SEPA (управлявана от BORICA чрез BISERA6), осъществява междубанкови преводи за секунди, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата; незабавните плащания в евро бяха въведени през декември 2024 г., а BISERA е свързана с TIPS на Евросистемата за осигуряване на достъп до SEPA.
Въвеждане на еврото и BNPL/кредитиране
България прие еврото на 1 януари 2026 г. (курс 1,95583 BGN/EUR), като приведе платежните системи в съответствие с Евросистемата; Финтех услугите от типа „купи сега, плати по-късно“ (BNPL) и потребителските кредити се регулират от Директивата на ЕС за потребителските кредити (CCD2), която трябва да бъде транспонирана в националното законодателство и да влезе в сила от 20 ноември 2026 г.
Тази страница е превод, изготвен за удобство; английската версия е официалната и не представлява правна консултация.