Изкуствен интелект: България (2026)
България попада пряко под действието на Закона на ЕС за изкуствения интелект, който влезе в сила на 1 август 2024 г. и се прилага постепенно от февруари 2025 г. Все още се изграждат националните структури за прилагане: през юни 2025 г. България определи седем органа за защита на основните права, но все още не е назначила национален орган за надзор на пазара или национален координатор по изкуствения интелект, като пълната национална рамка се очаква едва през март 2026 г. Министерството на електронното управление ръководи координацията на политиката в областта на изкуствения интелект, а междуведомствена работна група изготвя националната регулаторна рамка.
Основна рамка
Законът на ЕС за изкуствения интелект (Регламент (ЕС) 2024/1689, пряко приложим); национален координатор: Министерство на електронното управление (МЕУ); основен национален документ: „Концепция за развитие на изкуствения интелект в България до 2030 г.“ (2020 г.)
Основни моменти
Приложимост на Закона на ЕС за изкуствения интелект
Регламент (ЕС) 2024/1689 се прилага пряко в България без транспониране: забраните влизат в сила от 2 февруари 2025 г., задълженията по GPAI и управлението — от 2 август 2025 г., а пълните правила за системите с висок риск — от 2 август 2026 г.
Определяне на частични правомощия
С Решение № 398 на Министерския съвет от 18 юни 2025 г. седем органа (включително Националният омбудсман, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита срещу дискриминация и Комисията за защита на потребителите) бяха определени като органи за защита на основните права съгласно Закона за изкуствения интелект. Не е определен официално нито един национален орган за надзор на пазара, нито единна точка за контакт.
Пропуски в прилагането на надзора върху дейностите с висок риск
Министерството на електронното управление на България публично призна, че все още не са въведени надзор върху системите за изкуствен интелект с висок риск и национален режим на санкции. В края на 2025 г. все още се формираше междуведомствената работна група, натоварена с изготвянето на националната регулаторна рамка, като крайният срок за нейното изготвяне беше определен за март 2026 г.
Национална стратегия за изкуствен интелект (Концепция от 2020 г. + проект за актуализация към 2025 г.)
Концепцията за развитие на изкуствения интелект в България до 2030 г., приета от Министерския съвет през 2020 г., определя шест стратегически стълба, обхващащи инфраструктурата, образованието, научните изследвания, данните, секторните иновации и етичния изкуствен интелект. В момента се разработват проект за актуализирана Национална стратегия за изкуствен интелект за 2025 г. и проект за Стратегия за изкуствен интелект в образованието, с цел привеждане в съответствие със Закона за изкуствения интелект на ЕС.
Министерството на електронното управление като ръководещ орган
Министерството на електронното управление (MoEG) е определено за водещ изпълнителен орган по координацията на политиката в областта на изкуствения интелект и интегрирането на изкуствения интелект в електронното управление, като отговаря за ръководенето на процеса по прилагане на националния закон за изкуствения интелект и за междуведомствената работна група.
Пресечна точка между GPAI и GDPR
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), българският надзорен орган по ОРЗД, е един от определените органи за защита на основните права съгласно Закона за изкуствения интелект, като по този начин надзорът върху защитата на данните в областта на изкуствения интелект се вписва в съществуващата структура за прилагане на ОРЗД. Обязателствата по модела GPAI съгласно Закона за изкуствения интелект се прилагат от 2 август 2025 г. за всички оператори, включително тези в България.
Тази страница е превод, изготвен за удобство; английската версия е официалната и не представлява правна консултация.